Ромарио пред Христо Стоичков: Изпитвам голяма любов към Барселона, това е моят отбор
Христо Стоичков гостува в Рио де Жанейро на страхотния нападател от близкото минало Ромарио. А диалогът, който бе излъчен в ТВ колоса TUDN, доближи и до българските фенове като подранил коледен подарък с помощта на предаването " Код Спорт " по RING. Предлагаме акценти от изявлението на Стоичков с Ромарио:
- Ромарио, в Нидерландия беше коронясан за най-хубав състезател, стана неоспорим голмайстор номер 1 на локалното състезание. Но ето, че пристигна значим миг в твоята кариера. Стигна се до прекосяването ти от ПСВ Айндховен в Барселона през 1993 година. Как се стигна до този трансфер?
- Почти беше завършил контрактът ми с ПСВ. Имах предпочитание да напусна. И през 1993 година влязох по отношение на Тони Муньос, който работеше с Йохан Кройф. Разговаряхме и тогава разбрах, че мога да мина към едно по-високо футболно равнище. Ставаше дума за Барса, който беше европейски клубен първенец. В този тим играеше самият Христо Стоичков! И още Лаудруп, Куман, Бегиристайн, Бакеро... Все огромни футболни имена. И за мен да бъда част от вас, да бъда дружно с вас се трансформира в фантазия. После приказвах с Кройф и с президента Нуньес, както и с вицепрезидента Гаспар. Даже повече пъти приказвах с Гаспар, в сравнение с с Нуньес. И по този начин станах част от Барса, а за мен престоят ми там беше същинска висша школа.
- Разказвахме си един анекдот в нашата съблекалня. Че Йохан ти бил заречен, в случай че вкараш два гола, да те пусне на Карнавала в Рио. Вярно ли е?
- Когато играехме квалификации за международното състезание, единственият чужденец, който не беше от европейски народен отбор, бях аз. Беше ми дал три дни общо, с цел да отида в Бразилия, да играя и да се върна назад. Казах му: " Тренер, няма по какъв начин да стане. Два дни са единствено път в двете направления. Нуждая се от 5-6 дни. " Имахме мач, към този момент не помня против кого. А Кройф ми отвърна: " Ако спечелим този мач, а ти вкараш два гола, ще ти дам спомагателни три дни. " Но аз бях нагъл и го попитах: " Ами, в случай че вкарам три гола? " И той ми отвърна: " Ще ти дам в допълнение четири дни. " И познай - вкарах три гола! А ти ми подаде чудесни топки за два или три от тях. Да, не спечелихме Шампионската лига, само че пък извоювахме купата.
- Бяхме прекъснали серия от четири години без купа, която все отиваше при Реал Мадрид. С теб продължихме да печелим. Усещаше ли тогава мощна обич към фланелката на Барселона?
- В Барса бях единствено година и половина. Но мога да кажа, че към Барселона изпитвам огромен почит и огромна обич. И когато ме питат " от кой тим си ", не мога да кажа нищо друго, с изключение на - от Барса.
- Разкажи ни каква беше историята на оня огромен тим на Бразилия през 1994 година, с огромен треньор като Карлос Алберто Парейра...
- Христо, ние бяхме добър тим, само че не най-хубавият, който е излизал в миналото от Бразилия, с цел да взе участие на Мондиал. Но ние си говорехме доста и си повтаряхме, че последната купа за Бразилия беше през 1970-а. Бяха минали 24 години. А за онази наша генерация това щеше да бъде последният Мондиал. През 1990 година направихме едва международно състезание. И говорейки между тях, стигнахме до заключението, че това би трябвало да бъде нашият Мондиал. Тези диалози преди и по време на международното състезание предизвикаха концентрацията ни, предизвикаха увереността ни, че ще спечелим. Менталната част на нещата беше доста по-важна, в сравнение с протичащото се на терена. Да, мачовете се печелят на терена, само че когато ти си квалифициран ментално, когато си оптимално стимулиран, можеш да станеш международен първенец. И да - ние тръгнахме от Бразилия с тази мисъл в главите. А по време на шампионата просто продължихме да мислим по същия метод.
Феномена: Ромарио беше глупак! Караше младите да му чистят обувките и да му носят кафе
Световният първенец за 1994 и 2002 година с Бразилия Роналдо направи някои шокиращи
- И не щеш ли достигнахте до огромния край против Италия. Тогава в редиците на противника ви блестяха огромни играчи като Роберто Баджо, Малдини, Барези... Бяха минали 24 години от последната ви среща на край, когато в Мексико сити Бразилия завоюва с 4:1. Какво беше настроението във вашия лагер, Ромарио? Как очаквахте конфликта?
- Знаехме, че е пристигнал нашият миг. Трябваше да спечелим, тъй като, както и ти сподели - бяха минали 24 години. Изправихме се във финала против един от най-традиционните тимове в международния футбол, какъвто е Италия. Начело с Барези, Малдини, Масаро, Баджо. Но мисля, че Барези и Баджо имаха физически проблеми на този Мондиал. Италианците обаче заложиха на тях. Това беше добре за нас. През първото полувреме играхме по-добре от Италия. През второто малко влошихме играта си и Италия имаше две благоприятни условия посредством Баджо и Масаро. Пропуснаха и по този начин се стигна до дузпите. А аз в никакъв случай не изпълнявах наказателни удари. Бил съм един път дузпа и пропуснах против Лерида. Обикновено или Куман, или ти, Христо, изпълнявахте дузпите в Барса. Но този ден ви нямаше и двамата на терена и аз трябваше да извърша. И изпратих топката в навън. Така че се стигна до огромна отговорност на финала при дузпите. Имаше доста огромно очакване към всички нас. Тръгнахме от Бразилия твърдо с настройката, че ще си върнем купата. Бяхме към 30 индивида в тима, които живяхме дружно в продължение на 40 дни и се нуждаехме от успеха. Титлата беше доста значима за бразилския народ и в действителност упованията към нас бяха огромни. В политически и стопански проект страната беше в сериозна дупка тогава. Но когато се завоюва международната купа, тук в Бразилия, хората не помнят, въпреки и за малко, за проблемите си. Тъгата отстъпва място на насладата, тъй като носим футбола в душата си, в кръвта си. Затова международната купа през 1994-та беше доста значима за цялата генерация и за мен също по този начин, несъмнено. Но смисъла беше по-голямо за бразилския народ.
- Спечелихте международната купа. Какви бяха празненствата от Съединените щати до идването ви в Рио де Жанейро?
- Все още честваме... Христо, истината е, че беше доста вълнуващо това, което се случи. След отпътуването ни от Съединени американски щати отидохме първо в столицата Бразилия, след това в Ресифе, а по-късно в Рио де Жанейро. Почти 15 дни непрестанен празник. Не толкоз ние, играчите се веселихме, колкото бразилският народ. А той се нуждаеше доста от тези празненства. Да, и ние, футболистите, доста празнувахме, само че народът беше на върха на своята наслада, повече от нас.
- Връщам те към оня Мондиал, Ромарио, тъй като знаеш, че на това състезание моята дребна страна България, която ти познаваш, стана четвърта тогава. А аз бях доста благополучен, тъй като нашата двойка Стоичков - Ромарио завоюва двете самостоятелни награди. Ти беше най-хубав състезател, а аз станах голмайстор на шампионата, вкарах 6 гола. Впоследствие аз останах още с Кройф в Барселона, а за какво ти реши да се върнеш тук, в Бразилия?
- Проблемът не беше Барселона. В никакъв случай нямаше проблем сред мен и останалите играчи в тима. Но аз бях по това време в продължение на седем години надалеч от Бразилия. Шест години в ПСВ и една в Барса. След празненствата за международната купа в Бразилия аз разбрах, че същинското благополучие за мен е тук в родината ми. Можех умерено да остана в Барселона, имахме отличен състав. Със сигурност щяхме да спечелим още титли, можеше също аз да стана още един-два пъти най-хубав в света. Но аз разбрах, че с цел да продължа да изпитвам наслаждение от играта, би трябвало да се завърна в Рио, където е моят дом. Тук са моите другари, тук е плажът. След Мондиала разбрах, че това е по-важно, в сравнение с каквото и да било друго. Преди Мондиала бяхме говорили за нов тригодишен контракт сред мен и Барса, само че това към този момент нямаше огромно значение за мен. Така че взех решение да се върна в Рио и не скърбя.
- Ромарио, в Нидерландия беше коронясан за най-хубав състезател, стана неоспорим голмайстор номер 1 на локалното състезание. Но ето, че пристигна значим миг в твоята кариера. Стигна се до прекосяването ти от ПСВ Айндховен в Барселона през 1993 година. Как се стигна до този трансфер?
- Почти беше завършил контрактът ми с ПСВ. Имах предпочитание да напусна. И през 1993 година влязох по отношение на Тони Муньос, който работеше с Йохан Кройф. Разговаряхме и тогава разбрах, че мога да мина към едно по-високо футболно равнище. Ставаше дума за Барса, който беше европейски клубен първенец. В този тим играеше самият Христо Стоичков! И още Лаудруп, Куман, Бегиристайн, Бакеро... Все огромни футболни имена. И за мен да бъда част от вас, да бъда дружно с вас се трансформира в фантазия. После приказвах с Кройф и с президента Нуньес, както и с вицепрезидента Гаспар. Даже повече пъти приказвах с Гаспар, в сравнение с с Нуньес. И по този начин станах част от Барса, а за мен престоят ми там беше същинска висша школа.
- Разказвахме си един анекдот в нашата съблекалня. Че Йохан ти бил заречен, в случай че вкараш два гола, да те пусне на Карнавала в Рио. Вярно ли е?
- Когато играехме квалификации за международното състезание, единственият чужденец, който не беше от европейски народен отбор, бях аз. Беше ми дал три дни общо, с цел да отида в Бразилия, да играя и да се върна назад. Казах му: " Тренер, няма по какъв начин да стане. Два дни са единствено път в двете направления. Нуждая се от 5-6 дни. " Имахме мач, към този момент не помня против кого. А Кройф ми отвърна: " Ако спечелим този мач, а ти вкараш два гола, ще ти дам спомагателни три дни. " Но аз бях нагъл и го попитах: " Ами, в случай че вкарам три гола? " И той ми отвърна: " Ще ти дам в допълнение четири дни. " И познай - вкарах три гола! А ти ми подаде чудесни топки за два или три от тях. Да, не спечелихме Шампионската лига, само че пък извоювахме купата.
- Бяхме прекъснали серия от четири години без купа, която все отиваше при Реал Мадрид. С теб продължихме да печелим. Усещаше ли тогава мощна обич към фланелката на Барселона?
- В Барса бях единствено година и половина. Но мога да кажа, че към Барселона изпитвам огромен почит и огромна обич. И когато ме питат " от кой тим си ", не мога да кажа нищо друго, с изключение на - от Барса.
- Разкажи ни каква беше историята на оня огромен тим на Бразилия през 1994 година, с огромен треньор като Карлос Алберто Парейра...
- Христо, ние бяхме добър тим, само че не най-хубавият, който е излизал в миналото от Бразилия, с цел да взе участие на Мондиал. Но ние си говорехме доста и си повтаряхме, че последната купа за Бразилия беше през 1970-а. Бяха минали 24 години. А за онази наша генерация това щеше да бъде последният Мондиал. През 1990 година направихме едва международно състезание. И говорейки между тях, стигнахме до заключението, че това би трябвало да бъде нашият Мондиал. Тези диалози преди и по време на международното състезание предизвикаха концентрацията ни, предизвикаха увереността ни, че ще спечелим. Менталната част на нещата беше доста по-важна, в сравнение с протичащото се на терена. Да, мачовете се печелят на терена, само че когато ти си квалифициран ментално, когато си оптимално стимулиран, можеш да станеш международен първенец. И да - ние тръгнахме от Бразилия с тази мисъл в главите. А по време на шампионата просто продължихме да мислим по същия метод.
Феномена: Ромарио беше глупак! Караше младите да му чистят обувките и да му носят кафе
Световният първенец за 1994 и 2002 година с Бразилия Роналдо направи някои шокиращи
- И не щеш ли достигнахте до огромния край против Италия. Тогава в редиците на противника ви блестяха огромни играчи като Роберто Баджо, Малдини, Барези... Бяха минали 24 години от последната ви среща на край, когато в Мексико сити Бразилия завоюва с 4:1. Какво беше настроението във вашия лагер, Ромарио? Как очаквахте конфликта?
- Знаехме, че е пристигнал нашият миг. Трябваше да спечелим, тъй като, както и ти сподели - бяха минали 24 години. Изправихме се във финала против един от най-традиционните тимове в международния футбол, какъвто е Италия. Начело с Барези, Малдини, Масаро, Баджо. Но мисля, че Барези и Баджо имаха физически проблеми на този Мондиал. Италианците обаче заложиха на тях. Това беше добре за нас. През първото полувреме играхме по-добре от Италия. През второто малко влошихме играта си и Италия имаше две благоприятни условия посредством Баджо и Масаро. Пропуснаха и по този начин се стигна до дузпите. А аз в никакъв случай не изпълнявах наказателни удари. Бил съм един път дузпа и пропуснах против Лерида. Обикновено или Куман, или ти, Христо, изпълнявахте дузпите в Барса. Но този ден ви нямаше и двамата на терена и аз трябваше да извърша. И изпратих топката в навън. Така че се стигна до огромна отговорност на финала при дузпите. Имаше доста огромно очакване към всички нас. Тръгнахме от Бразилия твърдо с настройката, че ще си върнем купата. Бяхме към 30 индивида в тима, които живяхме дружно в продължение на 40 дни и се нуждаехме от успеха. Титлата беше доста значима за бразилския народ и в действителност упованията към нас бяха огромни. В политически и стопански проект страната беше в сериозна дупка тогава. Но когато се завоюва международната купа, тук в Бразилия, хората не помнят, въпреки и за малко, за проблемите си. Тъгата отстъпва място на насладата, тъй като носим футбола в душата си, в кръвта си. Затова международната купа през 1994-та беше доста значима за цялата генерация и за мен също по този начин, несъмнено. Но смисъла беше по-голямо за бразилския народ.
- Спечелихте международната купа. Какви бяха празненствата от Съединените щати до идването ви в Рио де Жанейро?
- Все още честваме... Христо, истината е, че беше доста вълнуващо това, което се случи. След отпътуването ни от Съединени американски щати отидохме първо в столицата Бразилия, след това в Ресифе, а по-късно в Рио де Жанейро. Почти 15 дни непрестанен празник. Не толкоз ние, играчите се веселихме, колкото бразилският народ. А той се нуждаеше доста от тези празненства. Да, и ние, футболистите, доста празнувахме, само че народът беше на върха на своята наслада, повече от нас.
- Връщам те към оня Мондиал, Ромарио, тъй като знаеш, че на това състезание моята дребна страна България, която ти познаваш, стана четвърта тогава. А аз бях доста благополучен, тъй като нашата двойка Стоичков - Ромарио завоюва двете самостоятелни награди. Ти беше най-хубав състезател, а аз станах голмайстор на шампионата, вкарах 6 гола. Впоследствие аз останах още с Кройф в Барселона, а за какво ти реши да се върнеш тук, в Бразилия?
- Проблемът не беше Барселона. В никакъв случай нямаше проблем сред мен и останалите играчи в тима. Но аз бях по това време в продължение на седем години надалеч от Бразилия. Шест години в ПСВ и една в Барса. След празненствата за международната купа в Бразилия аз разбрах, че същинското благополучие за мен е тук в родината ми. Можех умерено да остана в Барселона, имахме отличен състав. Със сигурност щяхме да спечелим още титли, можеше също аз да стана още един-два пъти най-хубав в света. Но аз разбрах, че с цел да продължа да изпитвам наслаждение от играта, би трябвало да се завърна в Рио, където е моят дом. Тук са моите другари, тук е плажът. След Мондиала разбрах, че това е по-важно, в сравнение с каквото и да било друго. Преди Мондиала бяхме говорили за нов тригодишен контракт сред мен и Барса, само че това към този момент нямаше огромно значение за мен. Така че взех решение да се върна в Рио и не скърбя.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ